Послание към Колосяните 1:10-11

… та да постъпвате достойно за Господа, напълно според Неговата воля. Принасяйте плодове от добри дела и се усъвършенствайте в познаването на Бога, като се укрепвате с цялата сила на Неговата величествена мощ за съвършено търпение и постоянство, като с радост … (НП, нов превод)

„да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога; да ви даде Бог своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост … “ (SPB, Съвременен превод)

„… за да живеете достойно за Господа и да Му бъдете във всичко угодни, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога, подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата слава, за да издържите и дълготърпите всичко с радост …“ (VBG, Верен)

Ако сме „Господни“, то и животът ни трябва да бъде като на „Господни“

„за да се ОБХОЖДАТЕ достойно за Господа, ДА МУ УГАЖДАТЕ във всичко, като ПРИНАСЯТЕ ПЛОД във всяко добро дело и КАТО РАСТЕТЕ в познаването на Бога, подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, ЗА ДА ИЗДЪРЖИТЕ И ДЪЛГОТЪРПИТЕ ВСИЧКО С РАДОСТ“ Кол.1:10,11

Естественото поведение на Божието дете

За нас като християни, няма по естествено поведение от това, напълно да отговаряме с живота си на статута, който придобихме като Божии деца. Този статут се изразява в характерните достойнствата и качества, присъщи само в животът на родените свише, „от горе“, „от Господа“. И това е пълнокръвен живот, който извира сам по себе си, без принуда и не заради желанието за награда или страхът от наказанието. Живот, който не е живян за да бъде демонстриран пред някого или да бъде парадирано с него. Това просто е нормално състояние и естествено поведение на достойствата ни като Божии деца.
Ако сме „Господни“, то и животът ни трябва да бъде като на „Господни“.

Най-важното в хвалението е … хвалението

Псалми, химни и духовни песни – хвалението има много форми, но съдържанието е определящо

Коментар към Колосяни 3:16
Това, което е от първостепенно значение в църковното хваление, е … хвалението. Богослужебната музика трябва да е центрирана и фокусирана върху Христовото Слово, за да носи истинска духовна радост и да може да мотивира вярващите хора. Тя е предназначена преди всичко да възхвалява името на Исус и Неговото дело на земята и в Църквата. Външната, музикална форма второстепенна – всяко поколение създава и харесва своя музикална обвивка на хвалението, която е валидна само за него.

Страници: 1 2

Колосяни 3:16

… и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.

човешката същност

 

 

ПСАЛОМ 103:1-2: „Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния”.

 Псалмопевецът Давид говори тук, обръщайки се към собствената си душа, като я приканва да хвали Бог и да Му благодари за спасението и за Неговите многобройни милости. Този текст е един от малкото в Св. Писание, където получаваме рядката привилегия да надникнем в „Светая Светих” на човешката същност и да станем свидетели на един съкровен разговор между душата и духа на човека.

 

Новият Завет представя човешката личност като една трисъставност – тяло, душа и дух (вж. І Сол. 5:23).

Тук, в псалома, душата се изявява като медиум или духовен изразител на човешкия дух, но и на тялото – материалната същност на човека. Всъщност, тя е нашето истинско и неподправено „аз”. Тъй че в цитираните стихове душата говори от името на цялостния човек.

Тялото е оная съставка, посредством която вътрешният, духовният ни човек живее в заобикалящия ни материален свят.

Духът е онзи тайнствен елемент в човешката същност, чрез който тялото и душата осъществяват връзката им с Бога.

Душата пък е посредника, свързващото звено между духа и тялото, между земния, материалния свят и небесния, божествения свят. Относно тази дълбока тайна псалмистът говори на друго място: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен” (139:14 а).

 И тъй, псалмистът призовава душата си да бъде активна да благодари на Бога и да Го прослави. Защото нищо друго не е по-лесно за забравяне, отколкото Божиите милости например. А Божията милост е основа и условие за всичко останало, което приемаме като дар от Бога, особено прошката на греховете ни, а също така и здравето ни. Споменавайки тук за изцеляване на болестите ни, псалмистът не говори единствено за болестите и изобщо за каквото и да било неразположение на тялото ни, но също така и за изцеление на цялостния ни човек – и на ума, и на емоциите и на волята, а също така и на духа ни.

 Молитвата на псалмиста тук хармонира прекрасно с благопожеланието на апостола в Новия Завет: „Възлюбени, молитствам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (ІІІ Йоан 2).

 П-р Д. Митев

Тук може да се включите в прочита на Библията: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/ 

вик към Бога

ПСАЛОМ 102

В Талмуда намираме следната бележка във връзка с този псалом: „Бог говори на клеветниците: За вас и за Мен няма място едновременно в този свят, защото Аз не искам да ви търпя”.

„Кога ще дойдеш при мен?” – изплаква псалмопевецът Давид в Пс. 101:2 б. „Викът ми нека стигне при Тебе!” – продължава той в Пс. 102:1 б. Тук псалмистът говори не толкова от свое име и не за себе си, колкото от името на целия Израилев народ, който се намира в унизено и окаяно състояние. Може би авторът е предусещал, че времето на плена във Вавилон е към своя край. Но колкото повече приближавал този край, толкова пленът изглеждал по-непоносим и толкова Йерусалим се превръща в изгарящо, неудържимо ожидане за псалмиста, което не търпи никакво отлагане или забавяне повече.

Ст. 24 гласи: „Аз рекох: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из род в род”.
Псалмистът сравнява линията на своя живот сякаш с разстоянието от старта до финала, което даден лекоатлет трябва да пробяга. Разстоянието е строго определено, но времето за пробега – не. Псалмопевецът се безпокои да не би да стане така, че животът му да приключи преди още да е стигнал до финалната цел.

Той се безпокои не защото се е вкопчил в живота на всяка цена. Истинската причина той да копнее да достигне до финала е забележителна – той иска да види Йерусалим възстановен и Израил, завърнал се в своята бащина земя.

Но копнежа на псалмиста отива още по-напред и още по-далече – той копнее да види новото творение на Бог: новото небе и новата земя, и един нов, възстановен, духовен, обърнат към Бога Израил всред това ново творение.

За тази цел си струва човек да иска да остане по-дълго на тази земя – да гледа и да се радва на Божиите дела и на Божията слава.

П-р Д. Митев

Поглед към: Систематичен прочит на Библията: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

 

Божията почивка

ПСАЛОМ 95:7 в-11:

„Днес, ако искате да слушате гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в Мерива; както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята. Когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих. Четиридесет години негодувах против това поколение, и рекох: Тия хора се заблуждават в сърце и не са познали Моите пътища. Затова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка”.

Почивката, за която се говори тук и която Бог беше промислил и осигурил за Израил се състоеше в това, че те трябваше просто да влязат в Ханаан и в наследството на народите, които бяха населявали до този момент онази земя. Въпросната почивка, от която те имаха нужда и в която Бог искаше те да влязат бе почивка физическа и духовна. Те трябваше да оставят зад гърба си някогашното робско самочувствие и да се превърнат в уседнал и спокоен народ.

Това физическо спокойствие им бе необходимо, за да обърнат сериозно внимание на взаимоотношенията си с Бога, на изпълняване на Закона, на религиозните им задължения и да потърсят нови форми за постигане на духовно-религиозна удовлетвореност.
Обаче, те бяха твърдо решени да не сторят нищо от това, а вместо това да се противопоставят на Бога непрекъснато. Затова и Бог ги лиши от обещаната им и така нужна почивка в Ханаанската земя.

Новозаветните вярващи хора приличаме по това на старозаветните евреи, за които разказва днешният псалом, че на нас също ни е обещана една почивка. Авторът на Посланието до евреите пише: „И тъй, понеже остава някои да влязат в нея (а ония, на които по-напред се благовести не са влезли поради неверието си), затова Той пак определя един ден, „днес”… Затова нека се постараем да влезем в Неговата почивка…” (3:6-7, 11 а).

Коя е новозаветната почивка, за която става дума тук? – Тя се изразява в това, всеки човек доброволно да влезе в лични взаимоотношения с Христос, като се покае за греховете си, като приеме изкуплението чрез Христос и като остане завинаги вкоренен в Христа. 
Но ако някой би се изкушил да изостави Христос и да се върне към стария си начин на живот, и той, подобно на старозаветния Израил, ще бъде лишен от Божията почивка.

„Неверието изключва хората от Божията почивка във всяка диспенсация”.

П-р Д. Митев

Можете да следите прочита на Библията тук: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

огънят на Святия Дух

ПСАЛОМ 97:2 б, 3 а:

„Правда и съд са основа на престола Му. Огън отива пред Него”.

В този текст огънят символизира светостта на Бога, чрез която Святият Дух е изпратен да съди за пречистване или за грях. В Св. Писание огънят често е символ на действието на Св. Дух.

В деня на Петдесятницата виждаме как върху молещите се Христови ученици слезе Святият Дух чрез огън: „И явиха им се езици като огнени и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят” (Деян. 2:3-4).

Това изпълване на апостолите беше тяхното лично петдесятно преживяване. Същото петдесятно преживяване виждаме да се случва и в Самария (Деян. 8:17-19),

и на улица „Права” в Дамаск (Деян. 9:17),

и в Кесария (Деян. 10:44-46),

и в Ефес (Деян. 19:6),

и по целия свят.

Защото за тази петдесятна опитност се казва следното в Деян. 2:39: ”Защото за вас е обещанието и за децата ви, и за всички близки и далечни, колкото Господ нашият Бог ще призове при Себе Си”.

П-р Д. Митев

Можете да проследите текста  в прочита на Библията тук: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/ 

 

Палма и Кедър

„Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан. Насадени в дома Господен, ще цъфтят в дворовете на нашия Бог”.

Псалом 92:12-13

Разумно обосновано упование

„Послушай, Пастирю Израилев, Ти, Който водиш като стадо Йосиф, Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй. Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си. И дойди да ни спасиш. Възвърни ни, Боже и осияй с лицето Си, и ще се спасим”.

Псалом 80:1-3