От изгрева и до залеза

ПСАЛОМ 71:5-6, 9:
„…Ти, Господи Йеова, си моя надежда; на Теб съм уповавал от младостта си. Ти си ми бил подпорка от рождението ми; от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел… Не ме отхвърляй във време на старостта ми; не ме оставяй, когато отпада силата ми”.

Истинско благословение и щастие е вярващият човек да може непресилено да каже, че още от детството и от юношеството му Бог е бил негова опора, надежда и упование. Защото ако човек се е уповавал на Бога още от раждането си и в детските си години, то тогава няма да му липсва Божията подкрепа и в годините на залеза на живота му. Ако можеш да хвалиш Бога за ранните и за силните години в твоя живот, тогава ще можеш да Го хвалиш и през есенните дни на живота. Дори те да ти изглеждат като „дни на злото”, за които си готов „да речеш: Нямам наслада в тях” (Екл. 12:1).

Матю Хенри пише следното за старостта на християнина: „За да остарееш благодатно, е необходима повече благодат, отколкото природата може да даде. Старостта е нов свят на странни конфликти и тайни страхове; страхът да не бъдеш оставен сам, страхът да не бъдеш в тежест на близките си, страхът да не се превърнеш в безпомощен инвалид, страхът да не изгубиш влиянието си, страхът да не се натрапваш. Тези страхове не са нещо ново. Тук псалмистът мисли на глас за насърчение на всички, които са навлезли в есента на своя живот”.

П-р Д. Митев

Можете да прочетете повече в Систематичния прочит на Библията: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s