Разумно обосновано упование

„Послушай, Пастирю Израилев, Ти, Който водиш като стадо Йосиф, Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй. Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си. И дойди да ни спасиш. Възвърни ни, Боже и осияй с лицето Си, и ще се спасим”.

Псалом 80:1-3

И в този псалом Асаф става изразител на всенародната мъка, болка и ужас поради асирийските нашественици, които вече неудържимо напредвали и сериозно застрашавали Северното Израилско царство. Към „Пастира Израилев”, т.е. към Бог се издига и отправя един всенароден призив за помощ. В действителност опасността грозяла Северното царство, а не директно Южното царство или Юда. Асаф, обаче много добре схващал, че гибелта на 10-те племена означава асирийците да получат пряк достъп и до Юдовото царство. Затова е и тази гореща и отчаяна молитва за помощ.

Не е случайно, че псалмистът споменава в началото имената на Йосиф, Ефрем, Вениамин и Манасия. Винаги, когато каатците вдигали и понасяли Ковчега на завета по пътя към Обетованата земя, то Ефремовото, Манасиевото и Вениаминовото племе вървяли отпред, пред всички останали. Те съставлявали авангарда, който зорко охранявал и проправял пътя на Ковчега и на народа.

Но ето че сега тези три племена се намирали под угрозата да бъдат разбити от асирийците и отведени в плен в далечна Асирия. Надеждата е само в Бог, – ако Той възсияе с лицето Си – има шанс за спасение и за победа. Ако ли не…

Прави впечатление позоваването на факта, че Бог тронува върху херувимите, които с крилата си осенявали Омилостивилището на св. Кивот. И Асаф и евреите много  разчитали на този факт – местообитаването на Бог в Светая Светих, Неговата „физическа” или „пространствена” близост до богоизбрания народ. Дори израилтяните не можели да си представят, че Бог би могъл и да ги напусне и да не обитава повече сред тях. Те мислели, че Той е обвързан с тях чрез Светилището, че е длъжен да тронува и да стои там непрекъснато. Даже и тогава, когато са Го раздразвали и наскърбявали с греховете и с непослушанието си спрямо Него.

Но ето, че сега всичко сочи, че сякаш Той е напуснал „трона” Си върху капака на Ковчега (Престола на благодатта), изоставил е народа Си, оттеглил се е от тях. И не само това, но между Бог и народа Му е зейнала пропаст. Греховете им са издълбали тази пропаст, а не Бог. Затова Асаф се моли за милост, за прошка, за снизхождение и за спасение.

„Възвърни ни, Господи Боже на силите, осияй с лицето Си и ще се спасим” (ст. 19).

Можете да следите и участвате в прочита на Библията тук: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

П-р Д. Митев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s