Архив по месеци: юни 2014

човешката същност

 

 Изображение

ПСАЛОМ 103:1-2: „Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния”.

 Псалмопевецът Давид говори тук, обръщайки се към собствената си душа, като я приканва да хвали Бог и да Му благодари за спасението и за Неговите многобройни милости. Този текст е един от малкото в Св. Писание, където получаваме рядката привилегия да надникнем в „Светая Светих” на човешката същност и да станем свидетели на един съкровен разговор между душата и духа на човека.

 

Новият Завет представя човешката личност като една трисъставност – тяло, душа и дух (вж. І Сол. 5:23).

Тук, в псалома, душата се изявява като медиум или духовен изразител на човешкия дух, но и на тялото – материалната същност на човека. Всъщност, тя е нашето истинско и неподправено „аз”. Тъй че в цитираните стихове душата говори от името на цялостния човек.

Тялото е оная съставка, посредством която вътрешният, духовният ни човек живее в заобикалящия ни материален свят.

Духът е онзи тайнствен елемент в човешката същност, чрез който тялото и душата осъществяват връзката им с Бога.

Душата пък е посредника, свързващото звено между духа и тялото, между земния, материалния свят и небесния, божествения свят. Относно тази дълбока тайна псалмистът говори на друго място: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен” (139:14 а).

 И тъй, псалмистът призовава душата си да бъде активна да благодари на Бога и да Го прослави. Защото нищо друго не е по-лесно за забравяне, отколкото Божиите милости например. А Божията милост е основа и условие за всичко останало, което приемаме като дар от Бога, особено прошката на греховете ни, а също така и здравето ни. Споменавайки тук за изцеляване на болестите ни, псалмистът не говори единствено за болестите и изобщо за каквото и да било неразположение на тялото ни, но също така и за изцеление на цялостния ни човек – и на ума, и на емоциите и на волята, а също така и на духа ни.

 Молитвата на псалмиста тук хармонира прекрасно с благопожеланието на апостола в Новия Завет: „Възлюбени, молитствам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (ІІІ Йоан 2).

 П-р Д. Митев

Тук може да се включите в прочита на Библията: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/ 

вик към Бога

ПСАЛОМ 102

В Талмуда намираме следната бележка във връзка с този псалом: „Бог говори на клеветниците: За вас и за Мен няма място едновременно в този свят, защото Аз не искам да ви търпя”.

„Кога ще дойдеш при мен?” – изплаква псалмопевецът Давид в Пс. 101:2 б. „Викът ми нека стигне при Тебе!” – продължава той в Пс. 102:1 б. Тук псалмистът говори не толкова от свое име и не за себе си, колкото от името на целия Израилев народ, който се намира в унизено и окаяно състояние. Може би авторът е предусещал, че времето на плена във Вавилон е към своя край. Но колкото повече приближавал този край, толкова пленът изглеждал по-непоносим и толкова Йерусалим се превръща в изгарящо, неудържимо ожидане за псалмиста, което не търпи никакво отлагане или забавяне повече.

Ст. 24 гласи: „Аз рекох: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из род в род”.
Псалмистът сравнява линията на своя живот сякаш с разстоянието от старта до финала, което даден лекоатлет трябва да пробяга. Разстоянието е строго определено, но времето за пробега – не. Псалмопевецът се безпокои да не би да стане така, че животът му да приключи преди още да е стигнал до финалната цел.

Той се безпокои не защото се е вкопчил в живота на всяка цена. Истинската причина той да копнее да достигне до финала е забележителна – той иска да види Йерусалим възстановен и Израил, завърнал се в своята бащина земя.

Но копнежа на псалмиста отива още по-напред и още по-далече – той копнее да види новото творение на Бог: новото небе и новата земя, и един нов, възстановен, духовен, обърнат към Бога Израил всред това ново творение.

За тази цел си струва човек да иска да остане по-дълго на тази земя – да гледа и да се радва на Божиите дела и на Божията слава.

П-р Д. Митев

Поглед към: Систематичен прочит на Библията: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

 

Божията почивка

ПСАЛОМ 95:7 в-11:

„Днес, ако искате да слушате гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в Мерива; както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята. Когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих. Четиридесет години негодувах против това поколение, и рекох: Тия хора се заблуждават в сърце и не са познали Моите пътища. Затова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка”.

Почивката, за която се говори тук и която Бог беше промислил и осигурил за Израил се състоеше в това, че те трябваше просто да влязат в Ханаан и в наследството на народите, които бяха населявали до този момент онази земя. Въпросната почивка, от която те имаха нужда и в която Бог искаше те да влязат бе почивка физическа и духовна. Те трябваше да оставят зад гърба си някогашното робско самочувствие и да се превърнат в уседнал и спокоен народ.

Това физическо спокойствие им бе необходимо, за да обърнат сериозно внимание на взаимоотношенията си с Бога, на изпълняване на Закона, на религиозните им задължения и да потърсят нови форми за постигане на духовно-религиозна удовлетвореност.
Обаче, те бяха твърдо решени да не сторят нищо от това, а вместо това да се противопоставят на Бога непрекъснато. Затова и Бог ги лиши от обещаната им и така нужна почивка в Ханаанската земя.

Новозаветните вярващи хора приличаме по това на старозаветните евреи, за които разказва днешният псалом, че на нас също ни е обещана една почивка. Авторът на Посланието до евреите пише: „И тъй, понеже остава някои да влязат в нея (а ония, на които по-напред се благовести не са влезли поради неверието си), затова Той пак определя един ден, „днес”… Затова нека се постараем да влезем в Неговата почивка…” (3:6-7, 11 а).

Коя е новозаветната почивка, за която става дума тук? – Тя се изразява в това, всеки човек доброволно да влезе в лични взаимоотношения с Христос, като се покае за греховете си, като приеме изкуплението чрез Христос и като остане завинаги вкоренен в Христа. 
Но ако някой би се изкушил да изостави Христос и да се върне към стария си начин на живот, и той, подобно на старозаветния Израил, ще бъде лишен от Божията почивка.

„Неверието изключва хората от Божията почивка във всяка диспенсация”.

П-р Д. Митев

Можете да следите прочита на Библията тук: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

огънят на Святия Дух

ПСАЛОМ 97:2 б, 3 а:

„Правда и съд са основа на престола Му. Огън отива пред Него”.

В този текст огънят символизира светостта на Бога, чрез която Святият Дух е изпратен да съди за пречистване или за грях. В Св. Писание огънят често е символ на действието на Св. Дух.

В деня на Петдесятницата виждаме как върху молещите се Христови ученици слезе Святият Дух чрез огън: „И явиха им се езици като огнени и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят” (Деян. 2:3-4).

Това изпълване на апостолите беше тяхното лично петдесятно преживяване. Същото петдесятно преживяване виждаме да се случва и в Самария (Деян. 8:17-19),

и на улица „Права” в Дамаск (Деян. 9:17),

и в Кесария (Деян. 10:44-46),

и в Ефес (Деян. 19:6),

и по целия свят.

Защото за тази петдесятна опитност се казва следното в Деян. 2:39: ”Защото за вас е обещанието и за децата ви, и за всички близки и далечни, колкото Господ нашият Бог ще призове при Себе Си”.

П-р Д. Митев

Можете да проследите текста  в прочита на Библията тук: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/