Най-важното в хвалението е … хвалението

Тук Павел говори за нещо, което е било добре познато и с отдавнашна практика в старозаветния храмов и синагогиален религиозен култ, а именно – религиозната поезия и богослужебна музика. И двете имат огромна назидателна, възпитателна и мотивираща сила. Сега няма да се опитваме да търсим разграничения между „псалми, химни и духовни песни”. Между другото по този въпрос има изследвания и различни мнения още от времето на бл. Йероним, без това да е довело до някакъв задоволителен и всеобхватен отговор. Също така всякога е налице и един спор за това, каква трябва да бъде външната форма на хвалебната музика в съвременната църква. Различните поколения харесват различни музикални форми. Понякога спорещите страни достигат до взаимно отричане на формата или на по-старото поколение и пък тази на по-младата генерация. Което е напълно погрешно и неприемливо, и най-вече непродуктивно. Тук трябва да кажем, първо, че никоя външна музикална форма не може да бъде вечна, нито да бъде обличана в някаква сакраментална форма, чрез която да бъде узаконена като непроменима и валидна за всички поколения до свършъка на света. Всяко поколение създава и харесва своя външна музикална обвивка, която е валидна за него само. Ако това бъде разбрано и прието, тогава ще отпадне и вековечният спор за външната форма на богослужебното хваление. И по-малко ще водим ненужни спорове. На второ място, това което е от първостепенно значение в църковното хваление е хвалението, сиреч богослужебната музика да е центрирана и фокусирана върху Христовото Слово, за да носи истинска духовна радост и да може да мотивира вярващите хора. Защото хвалебната музика не е предназначена толкова да отразява нашите собствени стремления и преживявания, колкото да възхвалява името на Исус и Неговото дело на земята и в църквата. И още нещо, което е от изключителна важност е ние да пеем „на Бога с благодат в сърцата си.” Защото, каквато и да е мелодичната линия и хармонията на богослужебната песен и музика, ако те са лишени от благодатта, тогава те просто са фалшиви или най-малкото звучат като „кимвал, който дрънка” (І Кор. 13:1). П-р Д. Митев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s