Архив на категория: Uncategorized

човешката същност

 

 Изображение

ПСАЛОМ 103:1-2: „Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния”.

 Псалмопевецът Давид говори тук, обръщайки се към собствената си душа, като я приканва да хвали Бог и да Му благодари за спасението и за Неговите многобройни милости. Този текст е един от малкото в Св. Писание, където получаваме рядката привилегия да надникнем в „Светая Светих” на човешката същност и да станем свидетели на един съкровен разговор между душата и духа на човека.

 

Новият Завет представя човешката личност като една трисъставност – тяло, душа и дух (вж. І Сол. 5:23).

Тук, в псалома, душата се изявява като медиум или духовен изразител на човешкия дух, но и на тялото – материалната същност на човека. Всъщност, тя е нашето истинско и неподправено „аз”. Тъй че в цитираните стихове душата говори от името на цялостния човек.

Тялото е оная съставка, посредством която вътрешният, духовният ни човек живее в заобикалящия ни материален свят.

Духът е онзи тайнствен елемент в човешката същност, чрез който тялото и душата осъществяват връзката им с Бога.

Душата пък е посредника, свързващото звено между духа и тялото, между земния, материалния свят и небесния, божествения свят. Относно тази дълбока тайна псалмистът говори на друго място: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен” (139:14 а).

 И тъй, псалмистът призовава душата си да бъде активна да благодари на Бога и да Го прослави. Защото нищо друго не е по-лесно за забравяне, отколкото Божиите милости например. А Божията милост е основа и условие за всичко останало, което приемаме като дар от Бога, особено прошката на греховете ни, а също така и здравето ни. Споменавайки тук за изцеляване на болестите ни, псалмистът не говори единствено за болестите и изобщо за каквото и да било неразположение на тялото ни, но също така и за изцеление на цялостния ни човек – и на ума, и на емоциите и на волята, а също така и на духа ни.

 Молитвата на псалмиста тук хармонира прекрасно с благопожеланието на апостола в Новия Завет: „Възлюбени, молитствам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (ІІІ Йоан 2).

 П-р Д. Митев

Тук може да се включите в прочита на Библията: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/ 

вик към Бога

ПСАЛОМ 102

В Талмуда намираме следната бележка във връзка с този псалом: „Бог говори на клеветниците: За вас и за Мен няма място едновременно в този свят, защото Аз не искам да ви търпя”.

„Кога ще дойдеш при мен?” – изплаква псалмопевецът Давид в Пс. 101:2 б. „Викът ми нека стигне при Тебе!” – продължава той в Пс. 102:1 б. Тук псалмистът говори не толкова от свое име и не за себе си, колкото от името на целия Израилев народ, който се намира в унизено и окаяно състояние. Може би авторът е предусещал, че времето на плена във Вавилон е към своя край. Но колкото повече приближавал този край, толкова пленът изглеждал по-непоносим и толкова Йерусалим се превръща в изгарящо, неудържимо ожидане за псалмиста, което не търпи никакво отлагане или забавяне повече.

Ст. 24 гласи: „Аз рекох: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из род в род”.
Псалмистът сравнява линията на своя живот сякаш с разстоянието от старта до финала, което даден лекоатлет трябва да пробяга. Разстоянието е строго определено, но времето за пробега – не. Псалмопевецът се безпокои да не би да стане така, че животът му да приключи преди още да е стигнал до финалната цел.

Той се безпокои не защото се е вкопчил в живота на всяка цена. Истинската причина той да копнее да достигне до финала е забележителна – той иска да види Йерусалим възстановен и Израил, завърнал се в своята бащина земя.

Но копнежа на псалмиста отива още по-напред и още по-далече – той копнее да види новото творение на Бог: новото небе и новата земя, и един нов, възстановен, духовен, обърнат към Бога Израил всред това ново творение.

За тази цел си струва човек да иска да остане по-дълго на тази земя – да гледа и да се радва на Божиите дела и на Божията слава.

П-р Д. Митев

Поглед към: Систематичен прочит на Библията: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

 

Божията почивка

ПСАЛОМ 95:7 в-11:

„Днес, ако искате да слушате гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в Мерива; както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята. Когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих. Четиридесет години негодувах против това поколение, и рекох: Тия хора се заблуждават в сърце и не са познали Моите пътища. Затова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка”.

Почивката, за която се говори тук и която Бог беше промислил и осигурил за Израил се състоеше в това, че те трябваше просто да влязат в Ханаан и в наследството на народите, които бяха населявали до този момент онази земя. Въпросната почивка, от която те имаха нужда и в която Бог искаше те да влязат бе почивка физическа и духовна. Те трябваше да оставят зад гърба си някогашното робско самочувствие и да се превърнат в уседнал и спокоен народ.

Това физическо спокойствие им бе необходимо, за да обърнат сериозно внимание на взаимоотношенията си с Бога, на изпълняване на Закона, на религиозните им задължения и да потърсят нови форми за постигане на духовно-религиозна удовлетвореност.
Обаче, те бяха твърдо решени да не сторят нищо от това, а вместо това да се противопоставят на Бога непрекъснато. Затова и Бог ги лиши от обещаната им и така нужна почивка в Ханаанската земя.

Новозаветните вярващи хора приличаме по това на старозаветните евреи, за които разказва днешният псалом, че на нас също ни е обещана една почивка. Авторът на Посланието до евреите пише: „И тъй, понеже остава някои да влязат в нея (а ония, на които по-напред се благовести не са влезли поради неверието си), затова Той пак определя един ден, „днес”… Затова нека се постараем да влезем в Неговата почивка…” (3:6-7, 11 а).

Коя е новозаветната почивка, за която става дума тук? – Тя се изразява в това, всеки човек доброволно да влезе в лични взаимоотношения с Христос, като се покае за греховете си, като приеме изкуплението чрез Христос и като остане завинаги вкоренен в Христа. 
Но ако някой би се изкушил да изостави Христос и да се върне към стария си начин на живот, и той, подобно на старозаветния Израил, ще бъде лишен от Божията почивка.

„Неверието изключва хората от Божията почивка във всяка диспенсация”.

П-р Д. Митев

Можете да следите прочита на Библията тук: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/

огънят на Святия Дух

ПСАЛОМ 97:2 б, 3 а:

„Правда и съд са основа на престола Му. Огън отива пред Него”.

В този текст огънят символизира светостта на Бога, чрез която Святият Дух е изпратен да съди за пречистване или за грях. В Св. Писание огънят често е символ на действието на Св. Дух.

В деня на Петдесятницата виждаме как върху молещите се Христови ученици слезе Святият Дух чрез огън: „И явиха им се езици като огнени и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят” (Деян. 2:3-4).

Това изпълване на апостолите беше тяхното лично петдесятно преживяване. Същото петдесятно преживяване виждаме да се случва и в Самария (Деян. 8:17-19),

и на улица „Права” в Дамаск (Деян. 9:17),

и в Кесария (Деян. 10:44-46),

и в Ефес (Деян. 19:6),

и по целия свят.

Защото за тази петдесятна опитност се казва следното в Деян. 2:39: ”Защото за вас е обещанието и за децата ви, и за всички близки и далечни, колкото Господ нашият Бог ще призове при Себе Си”.

П-р Д. Митев

Можете да проследите текста  в прочита на Библията тук: https://www.facebook.com/groups/284178198297390/ 

 

The role of spiritual warfare in spiritual growth

Ролята на духовното воюване за духовното израстване

A disciple's study

from Servants of Grace by David Jenkins

Introduction

The role of spiritual warfare in spiritual growth is vitally important to understand in the world we live in today. With the increase of new age thinking, atheism, Satanism, and a growing interest in the occult worldwide the need for the Christian to understand what spiritual warfare is has never been greater. Moreover, understanding spiritual warfare is increasingly becoming a confusing topic to study as Christians have a variety of views on the topic some of which are biblical, but most of which are not. The classic view of spiritual warfare is defined by repentance, faith and obedience.

The classic mode of warfare of evangelism, discipleship and personal growth follows the pattern of Jesus facing Satan in the desert. The textbooks for spiritual warfare in this mode have been Proverbs, Psalms, the way Jesus addressed moral evil and the teaching of the…

View original post 209 more words