Палма и Кедър

„Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан. Насадени в дома Господен, ще цъфтят в дворовете на нашия Бог”.

Псалом 92:12-13

Разумно обосновано упование

„Послушай, Пастирю Израилев, Ти, Който водиш като стадо Йосиф, Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй. Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си. И дойди да ни спасиш. Възвърни ни, Боже и осияй с лицето Си, и ще се спасим”.

Псалом 80:1-3

1 Не се раздразнявай заради злодеите и не завиждай на онези, които вършат беззаконие,
2 защото скоро ще се окосят като трева и като зелена трева ще повехнат.
3 Уповавай се на ГОСПОДА и върши добро, населявай земята и се храни с Неговата вярност.
4 Наслаждавай се в ГОСПОДА и Той ще ти даде желанията на сърцето ти.
5 Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.
6 Ще изведе наяве правдата ти като светлината и правото ти като пладне.
7 Облегни се на ГОСПОДА и Го чакай. Не се раздразнявай заради онзи, който преуспява в пътя си, заради човека, който осъществява зли замисли.
8 Престани да се гневиш и остави яростта, не се раздразнявай – това води само към вършене на зло.

(Превод на „Библейска лига“, курсивът е мой – виж коментарите)

От изгрева и до залеза

ПСАЛОМ 71:5-6, 9:
„…Ти, Господи Йеова, си моя надежда; на Теб съм уповавал от младостта си. Ти си ми бил подпорка от рождението ми; от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел… Не ме отхвърляй във време на старостта ми; не ме оставяй, когато отпада силата ми”.

Триумф пред портите на ада

ПСАЛОМ 68:  «Възлязъл си на високо, пленил си пленници, взел си в дарове човеци…».

 И други път сме размишлявали върху дълбокото значение на горецитираните Давидови думи, като сме изтъквали, как в този псалом Давид изразява голямата си радост и тази на народа си поради факта, че те са завладели и владеят Обещаната земя. И не само това, но Давид още напомня в този псалом за славното и победоносно превземане на Йерусалим от неговите храбри войни. Летописецът разказва, че защитниците на Йерусалим твърдяли, че е непревзимаем и че дори и слепите и сакатите само биха могли да го защитят от всяко посегателство (ІІ Царе 5:6-7). Сега Давид отдава слава на Бога за тази изключителна победа.

През огън и вода

ПСАЛОМ 66:10-12:

„…Ти, Боже, си ни опитал, изпитал си ни, както се изпитва сребро. Въвел си ни в мрежата, турил си тежък товар на гърба ни. Направил си да яздят човеци върху главите ни; преминахме през огън и вода. Но Ти ни изведе на богато място”.

Обновено от Бога сърце

Псалом 51:10:

„Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен”.

До тук Давид се е молил на Бог да бъде оправдан единствено с Неговата божествена праведност. Сега обаче той се моли за вътрешно, духовно обновяване. Чистото сърце, за което копнее той, това е сърце необременено от грях и от виновност за грях. А постоянният дух, към който той се стреми, това е едно стабилно и установено стоене, пребъдване в благодатта.

„Бог ще изкупи душата ми”

ПСАЛОМ 49:6-8:

„От ония, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство, ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него. Защото толкова скъп е откупът за душата им, щото всеки трябва да се остави от това завинаги”.

Че казаното от Кореевите синове е неоспорима истина се убеждаваме от два много известни библейски примера. Първият ни разказва за богаташа, който, замаян от извънмерното си богатство, си въобразил, че с пари, ядене и пиене може да откупи за душата си безкрайно щастие и спасение (Лука 12:16-21). Но бил изненадващо за самия него отрезвен, когато внезапно дошлият ангел на смъртта го попитал: „Глупецо, тази нощ ще ти изискат душата, а това, което си приготвил, кому ще го оставиш?” 

Великият Бог

ПСАЛОМ 48:2, 3а,12,13:

„Красив по възвишеността си, радост на цялата земя е хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия Цар. В палатите му Бог е познат като прибежище…

Обходете Сион и обиколете го, пребройте кулите му; обърнете внимание на укрепленията му, разгледайте палатите му…”

Човек предполага, а Господ разполага

Псалом 37:23: „Стъпките на човека се оправят от Господа и Неговото благоволение е в пътя му”.

С горното твърдение Давид не иска да каже, че Бог се намесва в живота ни въпреки нашата свободна воля и че Той деспотично ни въвежда в предначертания от Него път. По-скоро Давид твърди, че Бог укрепва нозете ни и утвърждава пътя ни тогава, когато ние се движим в този път според Божието благоволение.